Патрон

 

 "Идеалът всякога побеждава, стига да е смислен, висок и човечен"

                                                    Проф. д-р Асен Златаров

 

 Една от най-интересните културни фигури в живота на България; от 20-те и 30-те години на нашия век е Проф. д-р Асен Златаров. С всестранните си интереси той е пример на истинската енциклопедична личност.

         Роден е на 4 Февруари 1885год. в Хасково в семейството на Христо Златаров – участник в национално освободителното движение, аптекар, търговец, адвокат, кмет на града, народен представител. За любознателното дете в бащината аптека е приспособена малка химична лаборатория. От майка си – жена с културни интереси- момчето научава руски и френски език. Още юнюша чете в оригинал руските революционни демократи и френските поети. Асен учи гимназия в Пловдив, завършва в София и става студент по химия в Софийския университет. По-късно следва в Женева...

След защита на доктората си в Гренобълския университет младия човек се отдава на научна и преподавателска работа в България- първоначално като учител в Пловдивската гимназия, а след това ката асистент, доцент и професор по химия в Софийския университет. Златаровата биография за периода 1905-1937 година сочи 660 заглавия на научни трудове, учебници, научнопопулярни материали, литературни и литературнокритически статии и есета. Доказателство за огромната научна дейност на Златаров са и областите, в които той реализира научни постижения.

 Към всичко това трябва да си представим и преподавателската му работа пред препълнените аудитории със студенти за да скицираме, макар и бегло, портрета му като на учен.

Златаров е имал и литературно призвание. Още като ученик в Хасковската гимназия пише стихове и къси разкази. Първата му стихосбирка, отпечатана в Хасково през 1905 година, остава и последната му поетична книга.

 Многостранното дело на проф. Д-р Асен Златаров на учен и популяризатор на науката, на общественик, на вдъхновен оратор и публицист, на учител и приятел на младежа, на художник на словото и литературен критик остава в нашата културна история като пример за високохуманно служене на България и българския народ.